Българските вина

България без съмнение е най-преуспяващият производител на вина от всички източноевропейски страни. Това е в резултат на отличното качество на продукта и на традициите в лозарството и винификацията, които са в основата на винопроизводството още от времето на траките.

Лозови насаждения има във всички райони на България с изключение на столичния град София. На базата на административно подразделяне лозовите насаждения са групирани в пет „лозарски“ региона:

Северен регион
В тази област се произвежда червено и бяло вино (напр. винарните в Сухиндол, Русе и Свищов).

Източен регион
Областта е под влияние на Черноморския климат и в нея се произвежда основно бяло вино (напр. Хан Крум и Варна).

Южен регион
Тази област е най-известна с червените си вина (напр. Пловдив и Асеновград).

Югозападен регион
Много топла област, която е прочута с червените вина (напр. Мелник).

Подбалкански регион
Този регион обхваща централната част на страната. Тя е планинска и е по-подходяща за производството на червени вина. Известна е с търговските марки на Сливенската винарна, която прави „Каберне“, „Мерло“ и „Шардоне“.

Търговският успех на българските вина датира от 1970. За него допринася с помощта си световноизвестният Департамент по вината в Университета „Дейвис“ в Калифорния, който съумя да популяризира това, което сега е известно като „глобален“ продукт.

Любителите на виното от целия свят биха могли да разпознаят известните френски и немски гроздови разновидности – „Каберне Совиньон“, „Мерло“ и „Шардоне“.

Тези разновидности са съпроводени от типично български гроздови сортове, като черна гъмза, мавруд, мелник, бял мискет и димят.

Бяло грозде с произход от Ркацители, Грузия (източно от България), също е често срещана разновидност.

Българските вина се степенуват в три различни категории. Това подразделяне е в съответствие със Закона за вината, въведен през 1978.

1. Стандартни вина – Основни леки вина.

2. Висококачествени вина – Тези вина като цяло не са от определен географски регион и се продават с марката на производителя.

3. Специални вина – Към тази категория спада широка гама от искрящи и плодови вина.

Категорията „Висококачествени вина“ се счита за най-важна и се подразделя в няколко подкатегории.

- Деклариран географски произход (DGO)

Това определя областта, от която произлиза виното, като това може да е един от 43-те географски региона. Самото обозначение (DGO) не е отпечатано на етикета. Пример за обозначаването на тази категория е изписването по следния начин: Russe Welhriesling (обозначаването на Русе като град производител в северната част на страната).

- Controliran

Това вино е с по-висока степен от DGO категорията вина и може да се счита за еквивалент на вината от френската АС категория. Съществуват 27 вина от тази категория.

Виното трябва да е от определен винен сорт, отглеждан в избрани лозя. Изисква се етикетът да посочва сорта и региона. Освен това, за да се определи категорията, виното трябва да бъде одобрено чрез тестване от експерти.
Думата Controliran е изписана на етикета.

Макар вината от категория Controliran да са с ниво над DGO и да са от различни лозя, етикетите могат да сочат един и същи географски регион. Това води до подвеждане. Като пример за това е виното Assenovgrad Mavrud Controliran и Assenovgrad Mavrud. Второто е от категорията DGC.

Други наименования, прилагани при българските вина, са:

- Резерва

И двете категории – DGC и Controliran, могат да бъдат определени като Резерва, което гарантира, че те са отлежали минимален период в дъбов съд (най-малко две години за белите и три за червените вина). Предназначението на старите и големи бъчви е по-скоро да спомогнат виното да отлежи и да стане пивко, отколкото да му придадат аромат на дъб.

- Вино от областта

Тези вина представляват съчетание от повече от един сорт грозде и се произвеждат за консумация, докато са все още млади и неотлежали. Типичен пример за вино от този тип е Pinot Noir или Sliven Merlot. Тези вина биха могли да се сравнят с френските вина от категорията Vins de Pays.

Източник: http://bulgarianwines.com