Европейският Орден на виното е частноправна институция. Рицарството се базира на австрийската конституция.

Европейският Орден на виното е културен институт. Рицарството има своите свещени корени в Библията. То е с хилядолетна история (по-стара от тази на християнството), оставила печат върху човешката цивилизация.

Европейският Орден на виното е християнско рицарско общество. Рицарството се самоопределя чрез християнско-рицарските ценности и спазва молитвата пред олтара, тъй като виното е въздигнато като върховен божествен символ.

Европейският Орден на виното има своите традиции и следва установените норми на Ордена на Св. Георги от 1273, 1308, 1468 и т.н.

Европейският орден на виното има служби и звания. Всички служби и звания произлизат от Айзенщатския Конвент на Св. Антоний от Падуа, който постановява Рицарски Сенат със място и право на глас за всеки член.

Европейският Орден на виното е рицарска организация. Всички членове са свързани с клетва към виното и земята и заедно се наслаждават на общата дружба и на плодовете на рицарския труд.

Европейският Орден на виното е Рицарски Орден на виното. Така понятието ‘рицар на виното’ включва всички характеристики на рицарството, както и благородството на виното и по този начин съчетава в новото понятие техните отличителни белези.

Европейският рицарски орден на виното е уникален и не бива да се отъждествява с нито един църковен орден, нито с друг самостоятелен рицарски орден.

Европейският Орден на виното е европейска институция. Това е така не защото е постановен със закон или друг нормативен документ, а защото Европа се определя като континент на виното и защото европейската идентичност се формира основно чрез културата на виното. Европейският Орден на виното се грижи за европейските ценности и естествено – за европейската принадлежност.

Европейският Орден на виното обединява всички съмишленици, които подкрепят християнските ценности и се отнасят отговорно към виното, рицарството, братството и обществото.

Европейският Орден на виното има мрежова структура и се издържа от дарения от приятели на виното, защото приятелството е най-сигурният път към свободата.

В Рицарския кодекс много подробно са описани същността, целите и задачите на рицарите на виното. Тези постановки са на първо място за съмишленици, но също така и за заинтересовани, които проявяват съзнание за благородната мисия на рицарството.

Формулировката представлява кратко описание на рицарството в 12 пункта. Но дори и тя е твърде пространна за незапознатите.

За да дадем ясен и кратък отговор на въпросите „Какво е Рицарски Орден на виното“ и „С какво се занимава един рицар на виното“, трябва от всички наши цели и задачи да изберем и да определим една най-висша цел, която да посочим като водеща. Към ядрото принадлежат и европейските ценности, философските постулати, културата и науката, свързани с виното, рицарската духовност и рицарското приятелство, както и произтичащият от тях особен афинитет към свободата. Последната точка гласи: „...борят се за свободата, защото царството на виното е царство на свободата“. Ето защо няма друг отговор на въпроса „Какво са рицарите на виното“ освен: „Рицарите на виното са и рицари на свободата“.

Може би не съществува друга по-важна цел в света от свободата и човешките добродетели и затова е ясна дефиницията на рицарите на виното, определяща ги като рицари на свободата в нашето общество. Съмишлениците на рицарството могат да допринасят в международен план за това, като се грижат за области като политика, икономика, най-общо казано – поддържат миролюбиви междукултурни отношения.

Конкретно измерение тази постановка може да придобие с участието на съмишлениците и приближените на Ордена в международните събития, организирани от Ордена. Абстрактно погледнато, за повечето срещи на рицарите важи определението, че са „симпозиуми за свобода“. В това понятие се крие и по-старо значение, за което е характерно следното: симпозиум идва от старогръцки и означава „да се пие заедно с другари“. В Средновековието целите са се постигали с войни и битки. До 1914 г. войната е отъждествявана като „училище на народа“ и „място на честта“.

Берта фон Сутнер се противопоставя на своето време с романа си „Долу оръжията“ (1889) и получава за него Нобелова награда за мир (1905).

Съмишлениците на рицарството на виното се борят с мирни средства за свободата, защото там, където се вдигат чаши, няма войни. „Долу оръжията!“, което се превръща в мото на книгата, по рицарски се трансформира в „Горе чашите!“.

Горната мисия на Европейския Рицарски Орден на виното е своеобразен кръстоносен поход в името на хората и Европа.